Contact Us  
 начало > новини
Тибет омайва с красота и мистика
2011-12-22
       
 

         Уанда Джен, пресаташе

         на Посолството на КНР в Р.България

 

Европейската общественост винаги е проявявала голям интерес към китайската област Тибет. Необятното високопланинско плато, мистиката на тибетския будизъм придават на този край особена привлекателност и обаяние. Ако познаваме по-добре Тибет, това ще ни помогне да опознаем по-добре Китай; ако познаваме развитието на религията в Тибет, това ще ни помогне да разберем политиката на Китай по отношение на религиозните свободи.

Китай е един голям дом, в който живеят 56 национални малцинства. Тибет е регионална териториално-административна единица на страната от ХІІІ век насам, а в момента е един от петте национални автономни райони на ниво провинции в Китай. След мирното освобождение на Тибет през 1951 г., политическият, икономическият и социалният облик на областта коренно се промениха, беше сложен край на теократичната система на феодално крепостничество, милиони крепостни селяни, които преди освобождението са нямали никакви права и никаква свобода се отърсиха от робството и станаха господари на собствената си съдба. Благодарение на инвестираните от Централното китайско правителство огромни капиталови ресурси, обемът на БВП на областта за последните 60 години се увеличи повече от 110 пъти, населението нарастна от 1 млн. на 3 млн. души, средната продължителност на живота се увеличи от 35.5 години до 67 години, неграмотността на населението спадна от 95% на 1.2%.

Общественото развитие в Тибет започва от едно ниско историческо равнище с много слаба първоначална основа, освен това областта е разположена на високопланинско плато с много ниски температури и недостиг на кислород, природните условия са много сурови, нивото на развитие и модернизация на областта значително се различава от това на източните приморски райони на Китай, Тибет все още остава един слаборазвит район на страната. Но въпреки това, след като Тибет получава своя статут  и управление като автономен район, той постепенно осъществява своето икономическо развитие и социален прогрес и разликите в сравнение с останалите региони на Китай стават все по-малки. Народите на Тибет като член на голямото китайско семейство упражнява правото си равноправно да участва в управлението на държавата и поема правото си да управлява тибетската общност, да бъде стопанин на собствената си съдба, и така се превърна в създател и потребител на материалните и културни блага на тибетската общност. Едновременно с това специфичната етническа самобитност и традиционна култура на Тибет са обект на уважение, опазване и разпространение, като следвайки развитието на процеса на модернизация, тази традиционна култура беше обогатена с ново съдържание, отразяващо духа на епохата.

Китай поддържа политика на свобода на религиозните вероизповедания, законно управлява въпросите на религията, опазва нормалния обществен ред и религиозен порядък. Китай е мултирелигиозна държава. Основните изповядвани религии в страната са будизъм, даоизъм, ислам, католичество и протестанство. Гражданите на Китай могат свободно да избират, да изповядват вярата си и да изразяват религиозната си принадлежност. Според непълни статистически данни, вярващите от различни религии в Китай са над 100 млн. души, а обектите за религиозни дейности са над 85 хил. Религията и вярата са свободен избор на всеки един човек, законодателството в Китай защитава свободата на вероизповеданията в страната. В Китай всички религии и религиозни течения са равнопоставени. Вероизповеданието на тибетските народи се ползва с пълно уважение, в храмовете и религиозните средища постоянно се извършват церемонии и поклонения, изучаването на канона, монашеството и други религиозни практики протичат по нормален ред, духовните и религиозни потребности на тибетските народи са напълно задоволени. В дългия процес на историческото развитие, различните религиозни култури, съществуващи в Китай, вече са се превърнали в част от китайската традиционна духовна култура. Китайското правителство поддържа и стимулира религиозните общности съвместно да участват в изграждането на страната.   

Преди 1959 г., при съществуването на теократичния режим на феодално крепостничество, ограничен брой крепостни собственици са държали монопол над материалните и духовни богатства на Тибет и са налагали жестоко подтисничество и експлоатация над крепостните селяни и роби, съставляващи 95 % от населението. След мирното освобождение на Тибет през 1951 г., някои хора от предишната управляващата върхушка се опитват да запазят същата социална система, която всъщност е дори по-мрачна и изостанала, отколкото тази в Средновековна Европа, и така на 10.03.1959 г. инициират въоръжен метеж. Централното правителство на стрната заедно с тибетския народ успява да умиротвори метежа и започва извършването на демократични реформи.

14-ят Далай Лама е водач на течението Гълу в тибетския будизъм и лидер на предишното местно правителство на Тибет, той е главен представител на водещата феодално-крепостническа класа. Кликата на Далай лама никога не е прекратявала сепаратистките си действия спрямо страната. Те отправят обвинения към демократичните реформи и стимулирането на развитието и прогреса на Тибет, наричайки това „унищожение на културата", „изкореняване на религията", „нарушаване на човешките права". Далай Лама е представил няколко „плана" или „предложения", чиято основна идея е създаването на „Протибетски регион", който никога не е съществувал в историята, и предявява исканията китайската армия и представителите на нетибетски националности да напуснат Тибет. Те непрекъснато провокират проблеми и противоречия, създават социални безредици, а крайната им цел е реализиране на плановете за разпокъсване на страната и връщане на Далай лама на поста на управление, който той е загубил.

Далай лама съвсем не е чисто духовно лице, той е политически изгнанник, който под знака на религията дългосрочно провежда сепаратистка дейност по отношение на Китай в международен план. Кликата на Далай лама открито пропагандира, че „Тибет е самостоятелна държава" и с всички възможни сили провежда сепаратистски действия, насочени към Китай, и дори агитира тибетски монаси и ги подстрекава към самозапалване и с тези ужасяващи средства изразява своите политически амбиции. От март тази година до сега в провинция Съчуан и други райони с тибетско население един след друг имаше случаи на самозапалване на монаси, което доведе до човешки жертви, а най-младият от монасите беше на по-малко от 20 години.  Да се изразява недоволство чрез самозапалване не е в традициите на тибетския будизъм, то е резултат от дългосрочно въздействие, агитация и подстрекателство от страна на кликата на Далай лама. Те не само не осъждат тези антихуманни действия, дори напротив – всячески се стремят да представят трагичните актове в положителна светлина, възхваляват самозапалилите се като „герои" и смятат да разширят използването на тези действия, възприемани от тях като нови мерки за осъществяване на „независимостта на Тибет". Самият Далай лама не се самозапалва, но учи младите монаси да се откажат от собствения си живот, те стават жертва в името на политическите му цели за „независимост на Тибет" и така трагедията непрекъснато продължава.

Това, което следва да се отбележи е, че запазването на стабилността, стимулирането на развитието и постигане на първоначално благоденствие е общото желание на народите от всички етнически групи в Китай. Действията на групировката на Далай лама и нейните поддръжници са насочени към сепаратизъм и безредици, те не получават одобрението на хората и могат да завършат единствено с провал. И всички хора по света, които гледат на нещата без предубеждание, няма да одобрят действията на групировката на Далай лама, които представляват изопачаване на истината и инсинуация.

   
Suggest To A Friend
  Print